Обучение
по приложно Християнство

Стив Чуа, „Среща със своята идентичност“

Б. Дж.: „Бог ме водеше на места и спомени, които ми разкриваха дълбоките рани, които са ми били нанасяни и които аз някак не съм осъзнавала, че имам, защото са ме съпровождали цял живот. За мен този курс беше като изцелителна стая. Видях себе си по нов начин, покаях се за неща, за които Святият Дух ме изобличаваше (основно за гордост и за опитите ми да бъда силна и да се справям сама с всичко, за критицизма, когато другите не успяват да следват моето темпо… за супер-аз, която съм създала с моите високи очаквания, както и високите очаквания, които съм имала към другите)
Разглеждайки корените в моето дърво, установих, че моята увереност идва от това, което правя, поради влиянието на другите корени и това, че не съм получавала достатъчно увереност от това коя съм. Сега знам, че имам 2 слаби места, които да държа под око, за да не залитна: склонност към гордост и склонност към вършене на дела.
И сега се чувствам толкова… успокоена. Не бързам да минавам на следващия курс, сякаш имам нужда това откровение да проникне дълбоко в мен, имам нужда тази тайна да бъде разбулена напълно и да се превърне в извор на живот за мен и за хората около мен.“

С. Г.: „Само заради този курс и това поучение за идентичността на човека си заслужава да си ученик в Академията за Приложно Християнство! Отправям дълбока благодарност към Отец за вас, прекрасно семейство, Петя и Арман Лалейн, за преливането на Божията любов от сърцето на Небесния Баща през вас към мен!
Осъзнавам, че всички поучения до тук бяха подготовка и добра основа във връзка с възможността ми да предприема Пътуване към себе си. Обичам да пътувам и така си почивам в бягство от проблемите на действителността. Този път Бог обърна пътуването ми бягство в приближаване към мен самата. По време на слушането на курса дръзнах да се доближа до сърцето на Бог.
Чрез поучението на Стив Чуа пътуването към мен самата и към Бог е факт с освободителни и изцерителни за мен последици. Дълбоко съм докосната от духовния опит на този прекрасен мъж по сърцето на Бог. Силно съм докосната от личната му история и опитност във възприемане на себе си от неудачник в ценен, значим и способен да бъде обичан и обичащ Син на Отец.
Основният принцип, който се запечата от Святия Дух в сърцето ми и е основополагащ за приближаването ми към сърцето и любовта на Бог е, че приех себе си . Оживяването на принципа за себевъзприемане в сърцето ми помогна да приема истината за моята самоличност като Дъщеря на Бог и за наследството ми като такава.“

П. Б.: „Невероятно е това поучение. Многопластово и дълбоко. Толкова е житейско и свързано с практиката ни. Мисля,че няма човек, който да не е борил поне със няколко неща в нас от миналото, взаимоотношения или хора с власт. Имал съм лошо наследство във всяко едно от тези неща. Неща се натрупват едно върху друго и не знаем вече къде сме се отклонили от пътя и не знаем накъде да тръгнем. Фалшиви образи поради чувство на малоценност, търсене на различни начини за придобиване на самоувереност и самочувствие. Борил съм се с това и преди да познавам Бог и след това, защото не ставаше толкова бързо промяната ми. Но конкретните поучения като това са толкова полезни да навлезем в дълбочината на това как Бог ни е създал, как ни вижда, какво мисли за нас, къде иска да бъдем. Понякога просто покриването на нещата под килима няма да реши въпроса, защото това, че нещата не се виждат не означава, че не са там. Човек може да се прикрива с толкова много добри неща дори, като постижения, работа, образование, притежания или дори служение за Бог. Ако срама, вината и отхвърлянето са още в нас, каква е ползата да постигаме резултати, ако вътре в нас сме блокирани, ограбени и изсъхнали.“

Бил Джонсън, „Силата на трансформирания ум“

Б. Д.: „За мен това е курс, който идва директно от сърцето Бога. Изобщо не се учудвам на голямата посещаемост в училището на Бил Джонсън. Истината е, че „нищо не удовлетворява сърцето на вярващия, както това да вижда така наречените невъзможности да прекланят колене в името на Исус. Всяко нещо, по-малко от това е ненормално и неудовлетворително.„ Отговорност и привилегия на всеки вярващ е да върши делата на Господ Исус Христос и по-велики от тях, а нашият ум е ключът към осъществяването на Божиите цели и намерения на земята. За да се случи това, умът ни трябва да заработи в синхрон с Небесната реалност. Да мислим както Бог мисли, да вярваме, че отговорите са в Него и да помним делата, които Той е извършил. ………… „Наследството на вярващият не е да получи чудо днес или утре. Наследството на вярващия е да се поддържа свръхестествен начин на живот. Това ще стане, когато заживеем в реалността на обновеният ум“ - Бил Джонсън

М. С.: „Този курс Бил Джонсън започна с отговорността и привилегията, които всеки вярващ придобива след покаянието си, да демонстрира Божията воля на земята каквато е на Небето. Но да изявиш нечия воля, означава да познаваш добре личността чиято воля изявяваш. Нуждата от промяна в мисленето, което да съвпада с това на Бог в случая е наложаща. Така, че покаянието е само стартиране на процеса за трансформиране на ума. Много ми допадна определението на Бил за обновения ум да започнем да приемаме невъзможното като логично. Това което разбрах аз е, че трябва да започна да мисля като моя Господ Исус! Той никога не гледаше на обстоятелствата, имаше винаги добра комуникация с Отец, търсеше ресурсите и възможностите на Небесното царство.“

М. Ч.: „Уникално! Слушах видео-уроците рано всяка сутрин, преди да тръгна на работа и през целия ден размишлявах над онова, което бях чула. Бях изобличена, насърчена, с ново познание за Бог и Неговите планове, усещах промяна не само в това, което мисля, но и в онова, което говоря. Бил Джонсън е способен да те потопи в Божиите намерения с толкова “лека ръка", че дори и само аргументирайки своята теза с кратък цитат от Библията, те кара да го прочетеш и видиш по съвсем нов начин. Точно това беше една малка загрявка за начина, по който силата на трансформирания ум действа. Страхотно е!

Крис Валътън, „Свръхестествените пътища на царските особи“

Р. С.: „Мисля, че разбираме своята идентичност като царски синове и дъщери. Но това е по-скоро разбиране на позиция и приемане на тази позиция, която сме получили чрез Христос. Получаване на откровението за нашата нова идентичност, е че нямаме просто звание на царски особи, а имаме и правомощия да оперираме като такива. Да създаваме среда на величие и култура на почит.“

Цв. К.: „Ето че и този боговдъхновен курс премина през духът ми и душата ми. Усещането беше за небесно красиво, кратко, но свръхестествено наситено. Но освен синергичния ефект, както на предишните курсове, така и на този, с всеки един изминал ден , не само че стои в мен, но и като че ли се увеличава. Точно както онези медикаменти с депо ефект на бавен разпад в организма. Където и да отида, каквото и да правя, все откровенията от чутото и прочетеното са ми в главата. С когото и да започна разговор, било пациенти или приятели, неминуемо стигам до тяхното споделяне и започва едно неусетно дълго благовестване, сеене, поливане и жънене!
Независимо, че курса беше, по вече известната, фундаментална тема за нашата идентичност в Исус, малко след първите уроци, започнах да добивам онова усещане за дълбока вода, без да мога да стъпя на дъното! Слушах и отново слушах и записвах и отново слушах и дозаписвах и по малко четях книгата, докато не получех откровение. Буквално усещах, как Святия Дух ме реформира, разширява, освежава, обнадеждава, насърчава, мотивира и укрепва във вярата! Мисля, че при мен се получи именно това, за което говори Петя Лалеян, отключване на онази ръждясала и мухлясала религиозна кутия, в която живеех от известно време, без да имам разбиране за своя призив. Откровението за тясната взаимовръзка между нашата идентичност и нашия призив и начина по който ги живеем, както и резултата от това, нашата съдба!“

Джони и Елизабет Инлоу, „Чуването на Божия глас“

Р. К.: „Лекотата и същевременно силата, с които Джони Инлоу се движи в пророческата дарба, възпламениха в мен желанието да копая по-надълбоко, за да открия тези скрити съкровища, които има Бог за мен, за хората около мен, за държавата ми, за нациите по света. Забелязала съм, че в сърцето на Господ е да ни дава изобилно от небесните скъпоценни камъни, от небесното злато, сребро и всякакви благородни метали, свързани с Неговото небесно измерение. На практика се оказва, че не всеки може да стигне до тях, не всеки ги открива. Някой остават разочаровани, прокопали няколко милиметра от почвата и излишно изцапали пръстите на ръцете си. Това, което остана в мен след като изслушах курса, беше разбирането, че за да получиш съкровището, ти наистина трябва да го търсиш и искаш. Освен нивото на вътрешно желание, ти трябва да носиш изследователски - приключенски дух, който е готов да открива “неоткритото” за човешките очи. За да стигнеш до обещанието, трябва да се екипираш с вяра. Понякога изисква време, за да успее “сондата” на твоята вяра да достигне до мястото, където Бог е подготвил най-голямото благословение за живота ти. Прекрасен пример за устойчива, непоклатима и нестихваща вяра, ни дава една от най-великите личности в Библията - Авраам. Хубаво е, когато се вгледаме в големите мъже на вярата, изследваме живота им, мисленето им и приложим основните им принципи и концепции за своя собствен случай. Ето какво ни казва авторът на ​Евреи ​ :
„ … да не ставате мързеливи, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията, дадени от Бога.“
Писмото до Евреите 6:12

В. П.: „В едно от видеата Джони Инлоу спомена, че начинът, по който Бог обикновено ни говори често е атакуван. Имах нужда точно от такова напомняне. Обикновено Бог ми отговаря чрез мисли в ума ми и в някои сезони съм се отпускала в този вид комуникация с Него и съм чувствала голяма утеха. По време на курса тъкмо се бях усъмнила отново дали отговорите, които получавам са от Бог. Получих уверение да се върна към този вид общуване с Него и да навляза по-дълбоко в неговото присъствие.
Друг важен за мен момент в курса беше износването на Божиите обещания. Имам дадени много пророчества и през годините съм се чудила какво да правя, след като не виждам изпълнението им. В различни моменти съм ги изоставяла с идеята, че Бог сигурно ще се погрижи за тях, стига да ги изтикам назад в съзнанието си. Сега разбирам, че начинът да ги видя е като активно ги нося в себе си с доверие и упование в Бог. Припомних си много обещания, които бях заровила, започнах да нося и нови такива. Радавам се, когато виждам промяна в ситуациите, които съм депозирала пред Бог и изхода, от които нося в себе си с упование. Това сякаш е катализаторът, който активира процесите.
Курсът „Чуването на Божия глас“ помогна за утвърждаване на връзката ми с Бог и ми даде отговори за това как активно да партнирам с Него в ходенето ми с Господа.“

В. И.: „Чуването на Божия глас е наистина една от най-важните теми в Библията. Това е темата, която ме е вълнувала още преди да бъда вярващ. Разсъжденията ми по този въпрос бяха свързани с това, че ако наистина Бог съществува, то задължително Той има начин, по който да говори с хората, които иска!
Чуването е неразривно свързано със слушането, защото за да чуеш първо трябва да слушаш. В теологичните кръгове има спор по въпроса: Коя е първата заповед на Бог към човеците? Някои казват, че е: „Не яж…” ;-), а други, че е „Слушай”! Мисля, че и двете групи са прави, но в единия случай Бог им казва какво да не правят, а в другият какво да правят. И двете са важни, но ако не слушаме, не можем да разберем и какво не трябва да не правим, също! Така, че слушането е най-важно, то е основата на всичко.“